Поеми си въздух и заслушай се във мен.
Виж надеждите угаснали в плътта ми.
Принуди се да избягаш в мрак студен,
за да видиш как изгаря бавно съвестта ми.

Доближи се в миг нагорещен и виж
как утехата замира ледено в кръвта ми.
Стръкче нежен допир да ми подариш
копнея в странен сън от любовта ни.

Преплитаме пръсти, лъжи и мисли във едно.
Съзнание коварно, но послушно, приглушено спи..
Увлечена в колебание поседнах в твоето легло
и нагорещеното съмнение във мен нараства.. то трепти.

Ще целунеш ли досадната тревожност,
дето мен ме уморява ден след ден?
Ще допреш ли плът в една възможност?
Стъпки в пясъка ще оставиш ли за мен?